Легендата за Баба Марта

Това е празника, който свързваме с пролетта и закичването на мартеници. Мартеницата е накит от коци с цвятове червено и бяло.
Класическата мартеница е усукани червен и бял вълнен конец. Цветовете имат определен смисъл: червено-кръв, живот; бяло-чистота и щастие.
Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да закичва мартеница за здраве, благополучие и късмет, против уроки. Пресукания бял и червен конец се закичва винаги на лявата страна на гърдите. Мартениците се носят до появата на цъфнало дърво или виждането на щъркел, тоест настъпването на пролетта. След това се поставя на дърво или под камък.
Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на Баба Марта и наближаването на пролетта. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата.
Легендите и преданията, свързани с Баба Марта, са многобройни. Според една от тях тя е сестра на Малък и Голям Сечко (месеците януари и февруари) и е люта и сърдита, защото двамата ѝ братя  или правят някоя голяма пакост, или винаги изпиват виното и не я оставят да го опита. Друга легенда пък разказва за една козарка, която извела стадото си в планината рано сутринта въпреки предупрежденията на мъжа си за лошото време. Тя била убедена, че Баба Марта ще я дари с хубаво време, защото и тя е жена като нея. Думите на младата жена разгневили и разсърдили старицата. Не минало много време и черни облаци надвиснали над планината. Козарката така и не се завърнала в дома си – тя и стадото ѝ замръзнали и се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.
Както вече сигурно сте забелязали, всички разкази са единодушни за лютото и променливо настроение на Баба Марта, което оказва влияние на времето. В миналото българите вярвали, че когато тя се засмее, навън ще е слънчево и топло, но разсърди ли се, задухва силен вятър и облаци закриват слънцето. Именно затова огромна част от традициите и обичаите, свързани с този ден и месеца като цяло, са посветени на умилостивяването на Баба Марта. Поверието гласи, че на първи март тя спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, червени чорапи и червена забрадка. Хората вярвали, че старицата ще влезне само в спретната и подредена къща и поради тази причина в края на февруари семействата почиствали домовете си старателно. Това пролетно почистване символизирало за тях отърваването от всичко лошо, старо и ненужно, останало от миналата година. Разпространено било и в двора да се изнесе  и простре червена покривка, пояс или постелка, защото хората смятали, че това ще зарадва Баба Марта и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и нейните обитатели.
Старицата имала и изисквания относно хората, които ще срещне на първи март. Тя не обичала да вижда стари жени и за това те си седяли вкъщи, за да не я разгневят. Затова пък младите момичета и децата се радвали на нейната благосклонност и благодарение на тях времето можело да бъде топло и слънчево. Баба Марта била изключително благоразположена към хората, които носели мартеници, откъдето идва и многовековната традиция на този ден да се окичваме с бели и червени конци.

източници за статията;
bulgarianhistory
seedsoftellers